Ще започна с моята първа среща с Оренда. Беше отдавна... Още бях подвластна на приказката на източния Път. Но вече бях започнала с проучванията си на магията в българската народна памет. Един ден видях символите Оренда. Разтърсиха ме...и...ги отрекох! Категорично!
След време разбрах, че и аз бях попаднала в класическата схема „никой не е пророк в собственото си село”. Просто човекът, който беше техен проводник, ми беше толкова близък, че не намерих сили да прозра силата му. Скарахме се. Той беше убеден в истината на този път, а аз заета да повтарям цитати от стари духовни «проверени» учения. Каква загуба на време!!!
После започнах тайничко от него да опитвам...И така започна голямото приключение!
Защото Оренда беше Самата Магия!
Всичко , което Е, съм!
Всичко, което съм , Е!
Това беше словесния ключ на първия символ, който видях!
Сега вече мога да кажа - символите Оренда са живи.
Те са ключове към Силата, сътворила всичко!
Когато човек, не познаващ символите, застане пред тях, той избира подсъзнателно ключа, от който Душата му има нужда или вижда своята мисия. Виждала съм стотици пъти изненадата на хората. Защото винаги е било абсолютно точно!
Дали Оренда е българската Сила? Това е любимият ми въпрос!
Дали Рейки е японската Сила?
Не, разбира се!
Просто не случайно едно знание избира определена земя и народ за свой приемник. Но това не означава, че това знание не е полезно за цялото човечество.
Преди време много се ядосвах, че по време на всякакви духовни практики в България, българите работят с Прана, с ки, с чи, с Рейки, с чакри, говорят за карма, пеят мантри, медитират...
Много съм писала по темата и няма да пиша пак!
Ще спомена само, че когато едно жилаво стебло дълго е натискано към земята и не му е позволявано да види слънцето, когато усети свободата, първо се измята в обратната посока. И има нужда от време, за да се изправи отново.
Искам да напомня, че няма нищо по-страшно за една вяра, за една земя, за един език и за една магия от това, да бъдат забравени! Битките срещу тях и злите езици са само знак, че те съществуват и са силни! Но когато народа полека забравя езика си, когато спре да почита свещените си места, когато забрави родните пътеки към Духа и името на Силата и корените си, това е началото на Края!
ОРЕНДА Е ИМЕТО НА ТВОРЯЩАТА СИЛА НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК!
И тук е мястото да разкажа още нещо.
Когато отидох в Канада, за да правя семинар с българските емигранти, срещнах Оренда и там. Няма да забравя как в един слънчев следобед, пътувайки към Монреал, разбрах, че пътувам по булевард „Оренда”. Оказа се, че индианците ирокези употребяват това понятие почти в същия смисъл. Запитах се "Как е възможно, толкова сме далеч едни от други?...". В последствие българи започнаха да нападат ученията и писанията за Оренда в България, твърдейки, че не са български. Това беше още по-изумително! Спомних си, че когато бях в музея на индианските племена в Отава, снимах в захлас шарките по килими, дрехи, мокасини и завивки, точно като нашите. Когато показах на служители на музея снимки на наши килими, шевици и носии, това предизвика огромно вълнение. Никой от тях не се сети "да заподозре", че може би техните килими не са индиански или пък, че нашите са „откраднати” от тях. Единственото, което ги вълнуваше е КАК Е ВЪЗМОЖНО ДА СИ ПРИЛИЧАТ ТОЛКОВА?
Защото не е важен спорът кое на кого е, важна е връзката между паметта на едни толкова далечни и различни народи. И мъдростта и смисъла са единствено в търсенето в тази посока.
Ще си позволя да завърша темата така: Много хора сравняват българските обичаи и духовност с източните и намират много прилики. От години твърдя, че българите изключително много си приличат с индианците – и като обичаи, и като фолклор, и като естетика, и като понятия за гордост, чест, достойнство, род, земя и дълг!
Когато работя с Оренда, реченото бива сторено!
То е като дълбоката ОРАН. Обръща всичко и засятото семе покълва по-здраво и по-бързо.
Преди години един възрастен човек ми разказа, че на Преображение си познал Орендата. Неговият дядо му казал, че на Преображение, в заника на живота си, трябвало да застане по изгрев с чиста, бяла риза и когато изгрее Слънцето, да отреже «старата си сянка» и да «посрещне» Орендата си. Така наричал Силата да извървиш достойно мъжкия си път и да се приготвиш за смъртта...
Така се случи, че в последствие имах честта неволно да стана свидетел на такъв обред.
Затова, по време на Наричане, слагам във водата 12 символа Оренда. И когато Тайнството «се завърти» всеки добросторник намира верния си ключ в Оренда. Винаги!
С обич и почит, Розмари.